Преподаватели, които помним

командир на миноносеца „Дръзки”, торпилирал турският крейсер „Хамидие” по време на Балканската война. Назначен за хоноруван преподавател по „Мореходна астрономия” и „Сферична тригонометрия” в първия офицерски курс за навигатори в 1919 г. След пенсиониране е заемал различни отговорни длъжности във водния транспорт, включително и директор на Българско речно плаване.

назначен в първия навигаторски курс за преподавател по „Навигация”, но преподавал „Мореходна астрономия”. Автор на първите печатни записки на български език по „Типове мореходни изчисления” през 1925 година.

първи преподавател по „Метеорология”. През 1931 г. под негово ръководство са разработени научно обосновани и комплексни учебни планове и програми, въз основа на които Морско училище се развива и през 1942 г. е обявено за Висше морско.

капитан далечно плаване (тогава наричан комендант) на море и на река Дунав. С малко прекъсване е преподавател над 17 години по различни корабоводителски дисциплини. Автор на първите учебници на български език по „Навигация”(1939 г.), „Мореходна астрономия”(1938 г.), „Кратко описание на електро-навигационните прибори”(1941 г.) и съставител на първите български мореходни таблици през 1949 г. Обаятелен и с голям практически опит, Ангел Симеонов е всеобщ любимец на възпитаниците на Морското училище от Мореходния профил, които го титулуват с любов и респект – Патрона.

легендарен капитан от търговския флот. Випускник от първия корабоначалнически курс на Морското училище през 1923 г. Преподава навигация и девиация на магнитния компас след края на Втората световна война. Превежда от руски език фундаменталната „Навигация” и „Девиация на магнитния компас”. Отличен педагог, отличаващ се с изключителна вежливост и уважение към курсантите. Често ги нарича „моите магелановци”.

завършил Военноморска академия в Италия – Ливорно. Дългогодишен командир на различни бойни кораби от българския военноморски флот. Пръв командир на българските ескадрени миноносци. Ръководител на цикъл „Щурмански и морска практика”, първообраз на катедра „Корабоводене” от 1949 до 1951 г. Автор на учебник „ Морска практика”(1952 г.).

ерудиран офицер с множество специализации зад граница. Заемал е различни висши длъжности във военноморския флот и Морското училище. Защитил е докторат по физика на морето във Фридрих-Вилхелмовия университет в Берлин през 1931 г. Избран за почетен доктор в Шведската кралска академия на науките и Морската академия в Санкт Петербург. Ръководител на цикъл „Навигация и морска практика от 1951 до 1954 г. Преподава „Метеорология”, „Океанография” и „Морско и международно право”. Автор е на учебници на български език по морска метеорология и океанография през 1954 г. Отличава се с изключителна акуратност към своите задължения и уважение към морската униформа и възхищава курсантите с изрядния си външен вид. Често води неформални беседи с курсантите по етика и поведение в обществото.

ерудиран морски офицер. Завършил специализация по корабоводене във Висшите морски академични курсове в Санкт Петербург. Ръководител на катедра „Корабоводене от 1954 до 1961 г. Преподава по различни корабоводителски дисциплини. Съставител е на вторите български мореходни таблици БМТ-72. Основател на секция по корабоводене в Института по воден транспорт.

изключително отдаден на преподавателската си мисия енергичен офицер. Ръководител на катедра „Корабоводене” от 1961 до 1973 г. Владее свършено всички учебни дисциплини в катедрата и безпроблемно замества при нужда всеки преподавател. Ръководи и участва в превод от руски език на съвременен учебник по електронавигационни прибори. Организира и участва в издаването и отпечатването на ведомствени съвременни учебници по навигация в 6 части въз основа на записките от висшите академични курсове в тогавашния СССР. Поставя началото на научно-изследователската работа в катедрата. Радетел и мотор на съвременната българска морска терминология. Изгражда структурата на катедра „Корабоводене”, като академично звено на университетско ниво, която практически не е променена и до сега.