Георги Петров Купов е български офицер, капитан I ранг, началник на Щаба на Флота, преподавател във Военноморското училище и общественик. Командир е на торпедния миноносец „Дръзки“, спечелил първата голяма победа на съвременния български Военноморски флот с поражението, нанесено на турския крайцер „Хамидие“ през 1912 г.
Георги Купов е роден във Варна на 18 октомври 1884 г. Произхожда от стар възрожденски род, един от клоновете на рода Паница. Един от братовчедите на майка му е съратник на Васил Левски, а друг е участник в Ботевата чета.
През 1894 г., едва 14-годишен, Георги Купов постъпва в Морското училище и отива на обучение в Морския кадетски корпус в Санкт Петербург. Завършва го през 1905 г. и се завръща в България. Постъпва на служба в Портовата рота на Черноморския флот. През 1906 – 1907 г. е в Морското училище във Варна като помощник на началника на Училището и възпитател. Изпратен е да учи в едногодишния Минен офицерски клас в Морското инженерно училище „Император Николай I“ в Кронщад, което завършва през 1908 г. По време на обучението си плава на учебния кораб „Николаев“ и на миноносеца „Мощни“.
След завръщането си в България е назначен на торпедоносеца „Летящи“ и е повишен в чин мичман I р. С избухването на Балканската война е назначен за вахтен началник на торпедоносеца „Дръзки“, а след това – за временно изпълняващ длъжността командир.
На 7 срещу 8 ноември 1912 г. командваният от мичман I р. Георги Купов торпедоносец „Дръзки“, заедно с торпедоносците „Летящи“, „Строги“ и „Смели“, под командването на капитан II ранг Димитър Добрев, участва в атака срещу турския крайцер „Хамидие“. Изстреляното от „Дръзки“ торпедо попада в предната част на неприятелския кораб, който получава пробойна от 10 м2; загиват 8 души и 30 са ранени. За тази първа българска морска победа безспорен принос има мичман I р. Георги Купов.
В началото на 1913 г. служи на торпедоносец „Шумни“ и като вахтен началник на учебния крайцер „Надежда“. На 27 ноември 1913 г. е назначен за титулярен командир на торпедоносец „Дръзки“. От 11 февруари 1914 г. е преподавател по морска практика, хидрография и морски снимки в офицерския курс. Ръководи и практиката на офицерите с п/х „Цар Фердинанд“ през лятото на същата година. През есента е назначен за преподавател по електротехника в трите курса на Машинното училище.
През Първата световна война лейтенант Купов заема различни длъжности в Подвижната отбрана: като командир на „Дръзки“, на 8 декември влиза в артилерийска престрелка с два руски контраминоносеца; поставя минни заграждения; командва отряда торпедоносци, когато е пратен да спаси оцелялото от потъналия „Шумни“.
През 1918 и 1919 г. Георги Купов е началник-щаб на Флота. За кратко през 1920 г. е командир на Дунавската флотилия. През същата година Георги Купов напуска флота. През 1923 г. работи в пивоварната фабрика „Прошек“ в София. През 1932 г. се връща към военноморското поприще – започва работа в Морското училище като преподавател по навигация, лоция и мореходна астрономия. От 1941 до септември 1944 г. Купов ръководи предприятието „Българско речно плаване“. На 21 ноември 1957 г. е почетен гост на тържественото откриване на кораб-музей „Дръзки“.
Георги Купов умира през 1959 г. Посмъртно, със заповед на министъра на народната отбрана от 26 януари 1959 г., е повишен в чин капитан І ранг. Днес неговото име носят улица във Варна и сградата на Батальона за подготовка на курсанти във ВВМУ „Никола Й. Вапцаров“, а барелеф с образа му е част от Алеята на преподавателя също в Морско училище.
