Пет часа продължи операцията по разтоварването от българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методии“ на научен полеви лагер на труднодостъпния заради бурни югозападни ветрове и слабо проучен полуостров Байес в западната част на остров Ливингстън от Южните Шетландски острови на Антарктида.
Това стана, след като през нощта на 6 срещу 7 февруари 2024 г. в Южния залив на остров Ливингстън българският кораб натовари за около два часа от испанската антарктическа база „Хуан Карлос Първи“ 24 палета, всеки по около до половин тон, с научно-техническо оборудване и 3 бидона с провизии, а в ранните часове на 7 февруари на борда се качиха 10 испански учени от базата „Хуан Карлос Първи“ и двама български учени от базата „Св. Климент Охридски“ – доцент доктор Дочо Дочев и доцент доктор Любомир Методиев.
Корабът стигна до полуостров Байес в 12 часа на обяд, но операцията по същинското разтоварване започна след изчакване от три часа на 1,6 морски мили от брега заради ниските води.
Командирът на кораба – капитан втори ранг Николай Данаилов, заедно с испански учени, които познават брега, извършиха с лодка зодиак проучване на условията за дебаркиране. Да проучат условията, с втори зодиак слязоха началникът на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“ , флотилен адмирал проф. д.в.н. Боян Медникаров, и старшият помощник-командир Радко Муевски.
„Пустият бряг с диви обитатели е доста труден за акостиране, с плитки опасни води, но в крайна сметка всичко е успешно, като с първото стъпване успяхме да установим курс и координати, на които да дебаркираме. След това разтоварването започна да върви по план и както е по указанията на колегите от Испания“, каза капитан II ранг Данаилов.
„През няколко рифа, през мъглата се достига до един доста безопасен плаж, покрит с дебел слой от водорасли, в които се излежават няколко морски слона и се наслаждават на мъгливото време“, пошегува се флотилен адмирал Медникаров. „Там нашите колеги са си установили мястото, на което да се стоварва оборудването. Заедно започнахме разтоварването на първите две лодки. Всъщност най-голямото предизвикателство е да се премине през прибоя на тези плитчини в условията на много ниска видимост заради мъглата“, отбеляза адмиралът.
В началото на разтоварването, в 15 часа, заради мъглата имаше 150 метра видимост и вятър 7 метра в секунда. В хода на операцията мъглата започна да се вдига, а вятърът да утихва. Това позволи времето за достигане на зодиаците от кораба до брега да бъде съкратено от 15 – 20 минути наполовина. За пет часа бяха направени по шест курса с всеки от двата зодиака, които се движеха заедно, за да се осигуряват взаимно.
Българският екипаж помогна на учените при разтоварването и пренасянето на материалите до мястото на полевия лагер, на около 200 метра от брега. Движението ставаше само по маркирана с камъни пътека по течението на малка река, за да бъде осигурена чистотата на научните проби.
Учените започнаха изграждането на 12 жълти палатки – за нощувка на всеки един, както и допълнителна палатка за тоалетна, със специални тоалетни кутии. Два червени метални контейнера са постоянно поставени в полевия лагер от испанските изследователи и служат за лаборатория и столова. Започна изграждането и на антена за комуникация с испанската база „Хуан Карлос Първи“, която може да осигури в случай на нужда спасителна операция със сноумобили по ледника между базата и полуостров Байес, който също ще бъде обект на специални проучвания в рамките на общите геоморфологични изследвания.
Българските учени доц. д-р Дочо Дочев и доц. д-р Любомир Методиев ще правят проучвания в областта на палеонтологията.
Благодарение на българския кораб, настоящата експедиция на полуострова е най-голямата до момента – със своя 12-членен състав. Плановете са учените да останат в полевия лагер една седмица и да бъдат изведени от него с испанския военен научноизследователски кораб „Есперидес“.
Полуостров Байес е обявен през 1966 г. за особено защитена зона на Антарктида заради разнообразната си флора и фауна, с огромна научна ценност и геологични материали с голямо значение. На полуострова има над 60 езера, които са важни за изучаването на историята на антарктическия полуостров. Планът за управление на защитената зона възлага на испанската и българската база на остров Ливингстън специални задачи за охраната и изучаването му, за чието изпълнение съдейства специалната операция на българския научноизследователски кораб „Св. св. Кирил и Методий“.
На връщане към българската база на остров Ливингстън корабът спря за кратко за проучвателна обиколка на групата учени от Испанското географско дружество, която пътува с българската експедиция, на друг слабопознат остров от Южните Шетландски острови – Качо, наречен по предложение на България на пътуващия с испанската група известен антарктически изследовател и писател – популяризатор на полярните изследвания, Хавиер Качо.
Текст: Силвия Ботева
