Българският военен научноизследователски кораб “Св. св. Кирил и Методий” излезе от пролива Дрейк в 11:30 часа преди обяд местно време на 12 февруари, понеделник, и вече плава покрай бреговете на Аржентина за спирка в град Комодоро Равадавия, където живеят потомци на емигрирали преди век българи.
В рамките на 37 дни от 4 януари до 9 февруари българският кораб проплава 470 морски мили в района на Южните Шетландски острови в Антарктида в подкрепа на 32-та Българска антарктическа експедиция и българската антарктическа база “Св. Климент Охридски” на остров Ливингстън, откъдето тръгна обратно за България на 9 февруари следобед.
“Преминаването на пролива ни отне два дни и половина”, каза старши помощник командира на кораба капитан трети ранг Радко Муевски. “В два от етапите на преминаване на пролива срещнахме лошо време с вълнение около 5-6 бала по скалата на Бофорт, което ориентировъчно е около 3-4 метра височина на вълната и съответно насрещен вятър по-скоро от леви и десни кърмови ъгли”, обясни капитан Муевски. По думите му условията при излизане от пролива са изцяло благоприятни, тъй като има попътен вятър, попътно вълнение и попътно течение, което повишава скоростта на кораба с около 3 възела над скоростта на кораба.
“Аз и по-голямата част от екипажа преминават за четвърти път Дрейк като това е едно от благоприятните преминавания, от скромния опит, който имам. На отиване е по-благоприятно преминаването на пролива, когато успее да се хване така наречения прозорец на преминаването, тъй като в това направление, когато се слиза на юг са по-благоприятни вълнението и вятъра, които по-скоро са попътни тогава”, каза още старши помощник командирът на българския кораб.
Според него Дрейк определено оправдава славата си на най-проклетото място за всички мореплаватели. “Постоянно загатва за това нещо и ние сме с повишена бдителност и готовност за действие за промяна на курса, за отреагиране на промяната на условията. Източниците, които използваме досега за хидрометеорологичната прогноза са добри, и успяваме да съчетаем тези необходимости”, каза капитан Муевски.
Той поясни, че непосредствено след Дрейк има още един малък пролив, който се нарича Льо Мер – “също е едно много коварно място, тъй като има много рязка и динамична промяна на теченията”. “Течението ще се обърне и ще бъде от север на юг, като това допълнително намалява хода на кораба и затруднява неговото преминаване. Същевременно при излизането от Льо Мер в по-северната част, ако има лоши хидрометеорологични явления в северния залив от него, те могат да повлияят лошо на движението на кораба”, отбеляза капитан Муевски.
Льо Мер между остров Естадос и източните части на остров Огнена земя съединява пролива Дрейк и Атлантическия океан. Най-тясната му част е 30 километра. На околните брегове има колонии от магеланови пингвини. Наречен е на холандския пътешественик Льо Мер, който преминава през протока през 1616 г.
Капитан Муевски поясни, че след Льо Мер българският кораб следва да навлезе в Атлантическия океан, в Байя Гранде, който е залив северно от Тиера дел Фуего – най-южната провинция на Аржентина на остров Огнена земя, след което ще има преход до Кабо Бланко – голям полуостров в Аржентина, откъдето корабът ще направи поворот на запад и при благоприятни условия към 15 февруари трябва да застане в пристанището Комодоро Ривадавия за официална визита, организирани от посланика на България в Аржентина Стоян Михайлов.
На кораба има 33 души екипаж, от които 4 курсанти от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“, чийто началник флотилен адмирал професор д.в.н. Боян Медникаров също е на борда. За навигацията във водите на Южния океан и покрай бреговете на Аржентина помага и капитан трети ранг Лукас Акоста, офицер от аржентинските военноморски сили.
На борда има 29 пасажери – група от 32-та българска антарктическа експедиция начело с ръководителя й проф. Христо Пимпирев, в която участва и генералният директор на Българската телеграфна агенция (БТА) Кирил Вълчев, както и 11 изследователи от Испанското географско дружество начело с писателя и популяризатор на Антарктида Хавиер Качо и още един учен от Великобритания.
Статия : Силвия Ботева
