На 12 април – Международния ден на авиацията и космонавтиката, преди 36 години, през 1985-а, е открит Планетариумът на Висшето военноморско училище. Това е най-големият планетариум не само в България, но и на Балканския полуостров. От една година към Планетариума работи и Морска астрономическа обсерватория. По този начин Висшето военноморско училище разполага, освен с високотехнологични тренажори за обучение на бъдещите морски капитани, и с астрономически образователен (Морският планетариум) и научноизследователски (Морската астрономическа обсерватория) център. Международният ден на авиацията и космонавтиката традиционно се отбелязва в Морския планетариум с астропарти – част от международната програма „Нощта на Юрий Гагарин“. След настъпването на нощта, на 12 април 2021 г. в Морската астрономическа обсерватория ще се проведат наблюдения на изкуствени спътници и интересни ярки астрономически обекти.
Строителството на Планетариума започва през 1982 г. Сградата има много интересна архитектура, която отговаря на изискванията за звездна зала с проекционна апаратура. На първия етаж е разположена музейна експозиция, представяща историята на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“. На втория етаж е изградена Звездната зала.
Първото представление в Звездната зала е на 12 април 1985 г. Първият директор на Планетариума е капитан Димитър Симеонов.
В Звездната зала се провежда обучението по дисциплината „Астронавигация“ в катедра „Корабоводене“ на ВВМУ. Курсанти и студенти изучават звездите като главни обекти за наблюдение при определяне на мястото на кораб.
Звездната зала на Планетариума е с диаметър 18 метра. В залата са монтирани 100 въртящи се стола, които позволяват наблюдение на звездното небе във всички посоки. В залата е монтиран проекционен апарат за космически полети от типа RFP DP, който пресъздава много точно звездното небе и фигурите на съзвездията.
С негова помощ могат да се проследят върху небесната сфера денонощното и годишното движение на Слънцето, на Луната и на планетите. Проекционният апарат се върти около четири оси и това позволява да се демонстрират основните елементи на небесната сфера и да се решават астро-навигационни задачи.
Планетариумът има възможност да покаже пътуване до Южния полюс и да се разгледат звездите и съзвездията от южното небе. В Звездната зала може да се демонстрират пътувания в Космоса, да се разгледа Слънчевата система от милиони километри, да се видят четирите Галилееви спътника, обикалящи около Юпитер. Специална видео- и звукова апаратура създават визуален и акустичен комфорт в Звездната зала.
Панорамната демонстрация на звездното небе върху полусферичния екран създава пълна илюзия за наблюдаване на истинско звездно небе, което може да се вижда само в ясна безлунна нощ, далече от светлините на градовете. Специална проекционна панорама създава илюзията, че сме в центъра на Варненския залив. Тя е създадена по оригинални фотографии на Варненския залив, направени през 1985 г. от капитан Симеонов. По време на звездните представления лунната проекционна панорама пресъздава повърхността на Луната. Третата проекционна панорама създава картината на Южния полюс.
Продължителността на всяка звездна демонстрационна програма е 40 минути, като се ползват български, английски, немски, френски, руски, румънски, шведски и финландски език.
Планетариумът се използва активно от Студентското астрономическо общество и от Студентското космическо общество на ВВМУ. Студентите и курсантите разработват интересни космически проекти, с които участват в научноизследователски програми на НАСА и Европейската космическа агенция.
Върху външната стена на Звездната зала има уникален, много красив стенопис. Негов автор е художникът Даниел Божков. Стенописът представя по изключително красив начин еволюцията на живота на Земята. Ето неговия коментар в началото на работата му: „Искам това да бъде една сага за живота върху Земята – от първата клетка до втурването му в Космоса! Земята е оазис всред една невъобразимо голяма звездна пустиня. В него главният актьор е Човекът. Ще изключа Човека. Ще изключа човешки фигури! Ще оставя само Човешкия дух!“ Звездното небе чрез фигурите на съзвездията също са част от стенописа. Те леко прозират зад кадифето на звездното небе.
Над вратата на Планетариума е нарисувана хелиоцентричната система на Коперник – един от върховете в астрономическите познания на човечеството.
Планетариумът е отворен и за посещения от граждани и туристически групи за звездни демонстрации, учебни лекции, конференции и културни проекти.
